Старинный дом
Родина
С Т А Р А Т А К Ъ Щ А
Старата къща е с памет огромна.
Какво ли не помни?
Първият вик на детето
и тихото старческо сбогом.
Край нея се шири полето
ту с кълнове свежи,
ту с едра пшеница,
златиста и свилна,
ту с угари нови.
Към старата къща
протягат се клони -
едни са увехнали вече и голи,
а други, прелели от сили,
или пък току-що избили
на крепкото зряло дърво.
Под светлата стряха
белеят гнездата,
а майчини песни
люлеят сърцата
и крехките клонки,
безгрижни и весели...
Старата къща
е все по-далече във Времето,
но живи са още
нейните спомени
щедро населени с угари плодни,
челядни птици
и топла от знойното слънце
пшеница.
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №121031805449