Кан Крум

 
                Болгарский
                Родина


                К А Н   К Р У М

                Обичаше Земята и родното си племе -
                земята, избуяла от хлебоносно семе,
                а хората от правда и мъдрост озарени.
                Но жертва на размирно, окървавено време
                той стана безпощаден и хитроумен войн
                и трябваше да сее по друмищата пепел,
                заплахата да среща във всеки бранен бой.

                В затишията канът поглеждаше полята
                и младите фиданки, и крехките стебла.
                В дланта му като семе посипваха се капки
                от прекипяла сладка предпролетна мъзга.
                Умря до края стегнат във воински доспехи
                пред византийския в стени обгърнат град -
                с отворени очи, с ръка назад протегната
                за сбогом и за прошка, за благослова свят...

                Ана  Величкова

                Кан Крум /755-814/- успешно защитавал и
                разширявал територията на България, мъдър
                законодател.               


Рецензии