Стамен Панчев. Под этот тихий, мирный вечер...

С мъгла небето се облече,
прехвърчят и снежинки вече.
Градът потънал е в покой,
а някъде сега далече
кипи ужасен бой.

Долитат вести от войната,
възторжено тръби печата,
че еди-кой си град е взет,
на пълководци имената
разнасят се навред.

Съдба – светът ще вечно кити,
ще кити вожди именити
със славата на тез борци,
що тлеят някъде зарити
без кръст и без венци.

Стамен Панчев


Под этот тихий, мирный вечер
завеса мглы снежинок легче.
Тут– мир и тишина,
а там– разор и мор, далече–
беснуется война.

Победы Родине желая,
трубит печать в восторге злая
о взятых городах
и полководцев прославляет,
чей марсовый замах

как ни верти оплачен кровью,
без меры пролитою скромно
параду на потом
забытым воинством героев
в могилах без крестов.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Рецензии