Болгарский
Родина
П О Г А Ч А Т А
Люлееха се празнични хора,
разгаряше се буйно веселбата.
Младеж, докрай отдаден на игра,
погачата изпусна на тревата.
Във вихрена магия крак до крак
подскачаха и пъргави, и тръпни.
По усет или по невидим знак,
нито един играч не я настъпи.
В ръце я взе - целуна я старица,
като за прошка нежно я помилва.
Нетърпелив рояк от бели птици
трошиците догони с глъч звънлива.
Ана Величкова
Хлеб
© Copyright: Ана Величкова, 2021
Свидетельство о публикации №121031504670
Свидетельство о публикации №121031504670
Рецензии