Стамен Панчев. Любя её, таю под сердцем чувства...

Защото я обичам, аз се пазя,
аз крия да не знае тя това–
и да не се издам със своя поглед,
говоря ; с наведена глава.

Тогаз аз се боя да не узнае
защо лицето ми се червени,
че, може би, не ще е тъй засмена,
и, може би, от мене ще страни.

Защото я обичам, аз се пазя,
аз крия да не знае тя това–
и да не се издам със своя поглед,
говоря ; с наведена глава.

Стамен Панчев


Любя её, таю под сердцем чувства–
зачем ей знать? зачем бедняжке знать?–
с ней говорю, стужась притворной грустью,
нарочно опустив глаза:

боюсь, она румянец мой заметит–
зачем ей знать? зачем бедняжке знать?–
и на любовь усмешкою ответитит,
и станет встречи избегать.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Рецензии