Море

                Болгарский
                Природа


                М О Р Е Т О

                Нима това е същото море!
                Едва-едва докосват се водите
                до стръмните проядени скали.
                Изчезват без следа във висините
                последните накъсани мъгли.

                И ден не е изминал, откогато
                надигаха се ропотни вълни,
                връхлитаха, ломяха - хищно ято,
                настръхнало за зло и съсипни.
                Сред мътните усои на Безкрая
                изчезваха и бряг, и светлина.
                Последен вик замираше отчаян
                в грабливата студена дълбина.

                А хоризонта свети в утринта,
                обвит в прозрачна трепкаща омара
                и пак ни мами синята вода -
                омаята тревожна и прастара.
                Отново духат светли ветрове
                в душите ни безсънно закопнели
                за волен бриз, за лунни брегове,
                за недостигнати от нас предели,
                където всеки искрено обича.

                В магьосен плен сме на това море -
                уж същото, а винаги различно!

                Ана  Величкова