Дневная бабочка
Природа
Е Д Н О Д Н Е В К А
Роди се тя рано, в часа на зората,
под първия лъч на небето.
Разтвори, размаха свободно крилата
и призив за полет усети.
Огледа Земята с очи възхитени
и литна далече-далече
над ниви, гори и поляни зелени,
осеяни с капчици млечни.
А сетне въззе се нагоре-нагоре
и гмурка се дълго пияна
от необгледните сини простори,
от топлата слънчева пяна.
С последния блясък замря и сърцето й.
Тя падна в тревата. Застина.
Останаха само крилата да светят
в зелено и златно, и синьо...
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №121031204831