Дневная бабочка

                Болгарский
                Природа


               
                Е Д Н О Д Н Е В К А

                Роди се тя рано, в часа на зората,
                под първия лъч на небето.
                Разтвори, размаха свободно крилата
                и призив за полет усети.

                Огледа Земята с очи възхитени
                и литна далече-далече
                над ниви, гори и поляни зелени,
                осеяни с капчици млечни.

                А сетне въззе се нагоре-нагоре
                и гмурка се дълго пияна
                от необгледните сини простори,
                от топлата слънчева пяна.

                С последния блясък замря и сърцето й.
                Тя падна в тревата. Застина.
                Останаха само крилата да светят
                в зелено и златно, и синьо...

                Ана  Величкова


Рецензии