Иван Дочев Подсолнух Вытю Раковскому

(перевод с болгарского)

Ночью темные и немые
ночью маленькие такие,
вновь пред нами большими явятся
едва солнце зарёй объявится.

Лица поднимут они свои светлые.
Поглядят на нас множеством глаз.
И зашепчутся- вдруг ожившие -
закивав ветру свежему враз ...

Подсолнухи на  ниве золотой
в тоске по солнцу тяжкого забвения,
вы нам напоминаете порой
как схожи наши устремления,

с которыми ждем утренней зари
и ей во след ступающие дни.
Они сердца нам согревают,
от стужи ветра встречного спасают.


Красимир Георгиев
„СЛЪНЧОГЛЕДИ” („ПОДСОЛНУХ”)
Иван Дочев Христов (1925-2014 г.)
Болгарские поэты

Иван Дочев
СЛЪНЧОГЛЕДИ
На Вътьо Раковски

През нощта те са тъмни и неми,
през нощта те са малки дори,
но израстват отново големи,
предусетили слънце в зори.

Те изправят чела разведрени.
И поглеждат с безбройни очи.
И шептят – изведнъж оживени –
залюлени от полъха чист…

Слънчогледи от златните ниви,
натежали от слънчев копнеж,
колко много напомняте вие
за човешкия вечен стремеж,

с който чакаме сутрин зората
и посрещаме всеки нов ден,
който топли и пази сърцата ни
от насрещния вятър студен.