Вьюга

                Болгарский
                Природа


                В И Е Л И Ц А

                За миг настана тишина.
                Смрачи се.
                От сивите сгъстени небеса,
                от дървеса,
                скали,
                засъска вятърът,
                засвири,
                стремително изви се
                над долове,
                баири,
                по урвите се втурна
                с гладен вой.
                Рояци снежни
                в кръг се завъртяха,
                преплетоха се
                и в разбъркан строй
                покриха всяка
                улица и стряха.
                Тревожен екот.
                Мраз и пустота.
                По бяла стълба
                спуска се нощта.

                Ана  Величкова


Рецензии