Болгарский
Мир и Я
Р А З М И С Ъ Л
Нощта дълбока бавно отминава.
Отново съм пред бащиния праг
и миналото сякаш оживява,
тревогата нахлува в мене пак.
През зидове не мога да премина -
разковничето-слово аз не знам.
Видях звезди помръкнали да гинат,
да се пречупва поривът голям.
Въздъхвам тихо. Утрото докосва
едва небето. Гарвани кръжат.
И хиляди без отговор въпроси
като оси настръхнали жужат.
Ана Величкова
Размышление
© Copyright: Ана Величкова, 2021
Свидетельство о публикации №121030809666
Свидетельство о публикации №121030809666
Рецензии