Тоска

                Болгарский
                Мир и Я



                Т Ъ Г А

                Отново капят есенни листа.
                Отново златен рой над мене плува
                и връщам се в любимите места.
                Позната скръб в сърцето ми нахлува -
                в мен никога не ще се заличат
                добрите думи, образите мили.

                Гнездата са студени. Не цвърчат
                врабчетата под стрехите унили
                и бели лястовици не летят.
                Изсъхнаха в безводие цветята.
                И няма път, и няма път обратен...

                Ана Величкова


Рецензии