Тоска
Мир и Я
Т Ъ Г А
Отново капят есенни листа.
Отново златен рой над мене плува
и връщам се в любимите места.
Позната скръб в сърцето ми нахлува -
в мен никога не ще се заличат
добрите думи, образите мили.
Гнездата са студени. Не цвърчат
врабчетата под стрехите унили
и бели лястовици не летят.
Изсъхнаха в безводие цветята.
И няма път, и няма път обратен...
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №121030809527