Откровение

                Болгарский
                Мир и Я


               
                О Т К Р О В Е Н И Е

                Когато рукнат пролетни води
                и дъхав пух дърветата обсипе;
                когато птича глъч навред звънти
                и песни разлюляват висините -
                тогава аз не спя. Тогава слушам
                с тревожно-сладки пориви в душата
                и шепота в гнездата топли сгушен,
                и пърхането тръпно на крилата.

                Превръщам се на птица и летя
                на висините в чистите пътеки,
                над покривите сънни на града,
                над злачните бразди копринно-меки.
                Повява мраз и птиците отлитат,
                отново глухо рони се нощта,
                но аз съм тук и чакам пак, и питам
                за слънчев пух, за шепотни гнезда.

                Ана  Величкова