Болгарский
Мир и Я
Н А С Т Р О Е Н И Е
По клоните люшнати трепкат листа.
Обрулва ги вятър и хвърля в нощта -
за миг полетяват и падат сами
в морето, което брега си ломи.
И питам се аз /но защо ли? - не знам/
Земята ни остров дали е голям,
браздите усещат ли топла ръка
и капе ли в буците сладка мъзга?
В зелено ще светят ли млади листа
и кълнът дали ще пробива пръстта?
Ще свири ли вятър в небесния зрак?
Ще питам ли още защо ли и как?
Ана Величкова
Настроение
© Copyright: Ана Величкова, 2021
Свидетельство о публикации №121030804101
Свидетельство о публикации №121030804101
Рецензии