Ты к чему-то призван
Болгарски
Мир и Я
ЗА НЕЩО СИ ПРИЗВАН
Събуждам се от лош кошмарен сън.
Пчели оплождат цветове навън
и всичко е така познато-мило,
за щастие копнежа си стаило.
В предчувствие за него слънце грее,
дете красиво в люлката се смее
и утринният хоризонт е чист.
Но духва вятър. Рони първи лист.
Една усмивка ражда се в нощта,
една надежда гасне в самота.
Светът е многолик и неразбран,
но вярвай, че за нещо си призван.
Ана Величкова
© Copyright: Ана Величкова, 2021
Свидетельство о публикации №121030706384
Свидетельство о публикации №121030706384
Рецензии