Наедине

                Болгарский
                Мир и Я


                Н А С А М Е

                От много време аз се скитам,
                размислям, правя равносметки.
                За всичко Времето разпитвам,
                далеч от златните му клетки.

                От миналото се терзая,
                за бъдещето се страхувам.
                За днешното не всичко зная
                и сякаш слепешката плувам.

                Не търся бряг, покой не чакам,
                вълни измамни ме люлеят
                и чувам как дълбоко в мрака
                коварните сирени пеят.

                Ана  Величкова               


Рецензии