Болгарский
Мир и Я
П О С О К А
Край дънерите безнадеждно стари
растяха млади, жилести стебла
и гмуркаха се в нощната прохлада
с филизите си - пъргави весла.
Промъквах се през гъвкавите клонки,
през трънения, здраво свързан плет
и питах се, замаяна от болка,
не сбърках ли - къде е тук напред?
По дънерите искрица просветна,
след нея друга - рой от светлини.
Невидим някой сякаш ми прошепна:
По светлата пътека премини!
Ана Величкова
Направление
© Copyright: Ана Величкова, 2021
Свидетельство о публикации №121030605051
Свидетельство о публикации №121030605051
Рецензии