Беспредел
Мир и Я
БЕЗ ПРЕДЕЛ
Загребвах с пълни шепи Красотата,
на едри глътки ненаситно пих,
но жаждата тревожна на душата
от извора мечтан не утолих.
Приличам на прокуден странник - вечно
на път към неизвестна висота,
която бяга още по-далече
в победата си щом се заблудя...
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №121030604731