Сердце

                Болгарский
                Мир и Я


                С Ъ Р Ц Е

                Вечери лунни, мъгливо небе,
                бури и тиха гора -
                мое безсънно и топло сърце,
                в себе си всичко побра.

                Милват те нежните думи и смях,
                блъскат те гневни вълни.
                Нова надежда след болка и страх
                в твоята тъкан трепти.

                Изгрев и залез, внезапна беда -
                страдаш и радваш се в стих.
                С тебе преминах през жар и вода,
                чаша горчива изпих.

                Ана  Величкова


Рецензии