Дитя Солнца
Мир и Я
ДЕТЕ НА СЛЪНЦЕТО
Аз от дете сърцето си разтварях
със слънчев блясък да го озаря
и топлина на хората дарявах.
Но в този свят непоправимо-грешен
намирах злоба, завист и лъжа.
В пустиня търсих кълнове човешки,
измъчвах се и съдех без вина -
потъвах в безпосочна тъмнина...
А Слънцето неуморимо свети
и зная - няма да ми измени.
Улавям лъч и го превръщам в цвете -
да грее топло в облачните дни.
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №121030405291