Дитя Солнца

                Болгарский
                Мир и Я


                ДЕТЕ  НА  СЛЪНЦЕТО

                Аз от дете сърцето си разтварях
                със слънчев блясък да го озаря
                и топлина на хората дарявах.
                Но в този свят непоправимо-грешен
                намирах злоба, завист и лъжа.
                В пустиня търсих кълнове човешки,
                измъчвах се и съдех без вина -
                потъвах в безпосочна тъмнина...

                А Слънцето неуморимо свети
                и зная - няма да ми измени.
                Улавям лъч и го превръщам в цвете -
                да грее топло в облачните дни.

                Ана  Величкова


Рецензии