автор: Йорданка Радева
Сънувам ли?..
Отварям врати.
Тежки врати.
А оттатък тях...
Само път.
И тъмница.
Не зная накъде вървя.
Търся светлината
опипом по стените.
На нищото.
И си говоря сама.
А ми се иска да крещя.
Думите ми падат
върху замръзнали рози.
Звън в тишината.
Тъмнината се разпада
на прах.
И на прах...
И на мраз.
И на страх.
Стъпките ми-
просто следи
в океан от сълзи.
Изплакани по тебе.
В тази поредна нощ,
когато се лутам
сама във съня.
И събирам праха.
С мирис на теб.
ПРАХ
© Copyright: Йорданка Радева, 2021
Свидетельство о публикации №121022509261
Свидетельство о публикации №121022509261
Рецензии