Одно и тоже

                Болгарский
                Мир и Люди



                ЕДНО  И  СЪЩО

                Това е нещо жалко и познато -
                върху нещастие сполука да градиш.
                Да тъпчеш беззащитния съзнателно
                и вярата в Доброто да рушиш.

                Отиде си векът жесток и мрачен,
                превърнал в норма алчност и войни.
                Но в новия Човекът пак прекрачи
                със старата способност за злини.

                Стени разделят този сбъркан свят,
                без светлина, любов и благодат.

                Ана  Величкова


Рецензии