Кой хвърля камък в моята градина

Кой хвърля камък в "моята градина"
Автор: Величка Николова – Литатру1

Боже мой, само аз ли съм грешна?
Знам, неволно и волно греша.

Ако има един безпогрешен –
ти счупи с камък моята глава.

Съжалявам за волните грешки,
а неволните аз не броя –
компенсирам с постъпки човешки.
Чрез сърцето си аз ги роя:
на приятели обич раздавам,
враговете лекувам със лек.
От пожар аз дечица спасявам
и се чувствам богата, човек.
Камък в чужда градина не хвърлям
и избягвам места пълни с лих.
Аз доброто градя със години,
за да бъде животът ни тих.

Но защо ли човешките „твари”
коленичат пред силните днес?

И защо ли „добрите другари”
си завиждат и днес и нощес!?

Тези дето обичам ме краднат
и ме карат да страдам до смърт,
и ръка не ми дават щом падна,
а сгреша ли – очаква ме мъст.

И защо ли най- близките хвърлят
остър камък и целят във гръб.
А пък други - павета подхвърлят
към човек дето „имат му зъб”.

И така: Аз в живота ни сложен
опознах много грях и печал,

но вървя все нататък, където
има обич и чест, а и жал,
и приятелство честно, което
защитава деня - често сив

и се бори със облак в небето,
за да бъде деня ни щастлив.

Литатру