Ивайло Мерджанов. Пауль Целан

из книги "Ремиссия"

ПАУЛЬ  ЦЕЛАН

а она будет спрашивать тебя каждый раз
не изберёшь ли счастье
на золотом пути дней за пределами своей печали
ни любовью её назовёшь ни смертью
имя ей одиночество
чёрная изоляция безнадёжности
дерзновение пред Богом
нужно ли становиться волком
чтобы понять наконец
истину о людях их слёзы
сокрушение
саморазрушение
в снегах отчаяния и похоронных дней
сколько раз говорил что люблю тебя
годы утонули
обвитые тёмной судьбой надежды
железные сердца мгновений взлетели к высотам скорби
бытие не поменялось к лучшему но стало хуже
годы исписаны в одиночестве
чёрная изоляция безнадёжности
уже нет гнева остались только боль и пустота
требовалось сойти с ума чтобы быть понятым миром
всё серьёзно как окончательный разрыв
брызгающий останками твоего сердца
из песков сожаления
не нужно жалеть себя
это будут повторять тебе постоянно

мы ненавидим рыдания упавшего
намного сильней чем способны любить
мы хрупкие ветки приходящего
мы слуги зла и забытья
мы любим эшафоты зрелища и смерть издалека
оставайся в одиночестве брат
но разрушь тёмную келью своей обречённости
и появится хотя бы одна душа на твоей стороне: своя

перевод с болгарского
2021



паул целан

а тя ще те пита всеки път
няма ли да избереш щастието
по златния път на дните извън тъгата си
ни любов я наричай ни смърт
тя се именува самота
дръзновение пред Бога
трябва ли да се превърнеш във вълк
за да разбереш най-сетне
истината за хората и сълзите им
съкрушение
саморазрушение
в снеговете на отчаянието и погребаните дни
колко пъти ти казвах че те обичам
години потънали
тъмна съдба надежди огънати
железни сърца мигове излетели към висините на скръбта
битието не се променя към по-добре но става по-зле
изписаните години в самота
черната изолация на безнадеждата
вече дори няма гняв остана болка и пустота
трябваше да полудея за да бъда разбран от света
всичко е сериозно като окончателна раздяла
пръсваща останките от сърцето ти
из пясъците на съжалението
не се самосъжалявай
това ще ти повтарят постоянно
ние мразим риданията на падналия
много повече отколкото сме способни да обичаме
ние сме крехките вейки на преходността
ние сме слугите на забравата и злото
ние обичаме ешафодите зрелищата и смъртта отдалече
остани си в самотата брате
но разруши килията на тъмната си обреченост
и ще имаш поне една душа на твоя страна: своята