С тънък слаб гласец я вика душичката ми мила 16. 2

Евгени Георгиев Алексиев


С ТЪНЪК СЛАБ ГЛАСЕЦ Я ВИКА ДУШИЧКАТА МИ МИЛА


Когато сам си, никой не те чува, никой не те вижда, няма да подслуша,
когато непрестанно редом с теб е осветен с безкрайна обич нейният свят лик,
когато всеки неочакван миг при всеки спомен с тъжна мисъл в сълзи очите бликат,
с гласец гъгнив, отчаян, жалостен и тънък, и слаб, и безтелесен душичката ти мила,
я вика и се моли, и жално, и безпомощно, и настойчиво - Тя да те чуе. И унила
надява се, че постоянно Тя от Там те вижда, и наблюдава те, и гледа те и слуша,
че вижда те, и че Тя Там те чака, но когато време дойде, само според божията воля,
и че отдавна вече искрено за всичко що те мъчи истински ти е простила,
и че ако някакви нерадости ти помниш, стягат ти сърцето и душичката ти безпощадно душат,
за всички радости през целия живот на обич, доброта и щастие Тя помни, Тя не е забравила,
а другото наистина са без значение, без зла умисъл и дреболия,
на мъката ти в загубата неизбежна съдбата мислите ти в паяжина е уплела,
в протест към безвъзвратното  –  объркана и жална е душичката ти мила,
и че Майчицата ти от Там безкрайно те обича и винаги ще те обича и закриля.


16.02.2021


618