Человек и Беспредельность

 
                Болгарский
                Космос и Человек

               
                ЧОВЕКЪТ  И  БЕЗКРАЯТ

                Човеко, ти не помниш
                онази древна ера,
                когато се роди,
                безпомощен и малък,
                самотен сред студа,
                сред мрака без разсъмване,
                играчка на стихии,
                на богове коварни
                и хиляди ЗАЩО
                без отговори верни.
               
                Надигна се и тръгна.
                Хилядолетни бездни
                отделят те до днес
                от дългото ти раждане.
                Вселенски глъбини
                разтварят се пред тебе
                и светят в тях слънца,
                и зеят мрачини.
                Но твоят ден е кратък,
                пространствата - безмерни.
                Макар и да растеш,
                за тях ще бъдеш дребен -
                привидно победител
                и вечно победен...

                Разбрал, че илюзорен
                е всякакъв предел,
                дано да проумееш
                човечната си цел
                и коленичил кротко
                под звездните лъчи,
                ти с мисъл благодарна
                за миг да помълчиш.

                Ана  Величкова               


Рецензии