Человек и Беспредельность
Болгарский
Космос и Человек
ЧОВЕКЪТ И БЕЗКРАЯТ
Човеко, ти не помниш
онази древна ера,
когато се роди,
безпомощен и малък,
самотен сред студа,
сред мрака без разсъмване,
играчка на стихии,
на богове коварни
и хиляди ЗАЩО
без отговори верни.
Надигна се и тръгна.
Хилядолетни бездни
отделят те до днес
от дългото ти раждане.
Вселенски глъбини
разтварят се пред тебе
и светят в тях слънца,
и зеят мрачини.
Но твоят ден е кратък,
пространствата - безмерни.
Макар и да растеш,
за тях ще бъдеш дребен -
привидно победител
и вечно победен...
Разбрал, че илюзорен
е всякакъв предел,
дано да проумееш
човечната си цел
и коленичил кротко
под звездните лъчи,
ти с мисъл благодарна
за миг да помълчиш.
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №121021707125