Вечные вопросы

                Болгарский
                Космос и Я

               
                В Е Ч Н И    В Ъ П Р О С И

                В среднощите сини отново будувам,
                отново с тревожните мисли пътувам.
                По звездни пътеки духът ми прелита,
                слънца и планети напразно разпитва.

                Кое ще пребъде, кое ще изтлее
                и плод благодатен кое ще налее
                за песен, за обич, за топли обятия?
                Кое е възможно в живота ни тленен,
                кое невъзможно, кое непотребно?
                Защо сме дошли и защо ще умрем,
                момента прекрасен как може да спрем?
                Как в нас е разпален Разум-светлик
                и кой ще го духне в трагичния миг?

                Аз отговор зная единствен и къс.
                От пръст неродени, ще станем на пръст.

                Ана  Величкова