Звездолет

                Болгарский
                Космос и Человек

               
                З В Е З Д О Л Е Т

                Жребият хвърлен е в черната бездна.
                Сам е Човекът в път безпределен.
                Край слънце далечно въртят се планети.
                Навярно и Разум там някъде свети.

                Чезнат последните земни минути.
                Плазмени вихри... Думи нечути...
                Миг... И се сливат пространство и време.
                Лъч вестоносен е корабът звезден.

                Ана  Величкова


Рецензии