Одинокая планета

                Болгарский
                Космос


                С А М О Т Н А  П Л А Н Е Т А

                Изхвърлена от своята система,
                планетата из Космоса се втурна
                сама, от топлата звезда лишена
                и от планетите, които се въртят
                в пространството й светло и безбурно.

                Без гравитачните окови полетя,
                изтласкана от непознати сили
                и орбитата й бе странна - тя
                бе много лъкатушна и несигурна.
                Невидими я блъскаха тела
                и междузвезден газ я задушаваше.
                Засипваха я облаци от прах,
                космическият студ я вледеняваше.
                Блуждаеше самотницата в мрак.
                Къде, защо? - играчка на незнайното,
                на хиляди опасности незрими.
                Така изминаха безброй години...
               
                Най-сетне грейна пак една звезда -
                огромна, и пламтяща, и гореща.
                Притегли я към себе си. Пресрещна я
                със снопове от плазма нажежена
                и я захвърли в ядрената пещ.

                Премеждия, и студ, и мрачина
                се завъртяха във фотонни вихри.
                Планетата пак литна из Всемира,
                преобразена в звездна светлина.

                Ана  Величкова


Рецензии