Одинокая планета
Космос
С А М О Т Н А П Л А Н Е Т А
Изхвърлена от своята система,
планетата из Космоса се втурна
сама, от топлата звезда лишена
и от планетите, които се въртят
в пространството й светло и безбурно.
Без гравитачните окови полетя,
изтласкана от непознати сили
и орбитата й бе странна - тя
бе много лъкатушна и несигурна.
Невидими я блъскаха тела
и междузвезден газ я задушаваше.
Засипваха я облаци от прах,
космическият студ я вледеняваше.
Блуждаеше самотницата в мрак.
Къде, защо? - играчка на незнайното,
на хиляди опасности незрими.
Така изминаха безброй години...
Най-сетне грейна пак една звезда -
огромна, и пламтяща, и гореща.
Притегли я към себе си. Пресрещна я
със снопове от плазма нажежена
и я захвърли в ядрената пещ.
Премеждия, и студ, и мрачина
се завъртяха във фотонни вихри.
Планетата пак литна из Всемира,
преобразена в звездна светлина.
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №121021400604