Замолчите

 

                Болгарский
                Космос и Я


                НЕ  МИ  ГОВОРЕТЕ

                "Звездите са много далече от нас,
                ненужни за хляба вседневен..."
                Мълчете! Аз цяла съм в тръпната власт
                на Андромеда призвездна
                и виждам как топло звезда до звезда
                с искрящи лъчи се докосва
                и сякаш в привидната пустота
                отекват предвечни въпроси.

                Изпраща и Слънцето своя привет
                в просторите необозрими
                и някога лъч ще пристигне в ответ
                от много планети невидими,
                където Познание, Разум, Сърца
                са слети в една безпределност,
                запалват дори живоносни слънца
                в отдавна застинали бездни.

                Не ми говорете, че страшно далече
                от земния свят са звездите.
                На мене ми трябва творящата Вечност
                и звездната вяра на дните ни.

                Ана  Величкова