Л у н а

   

                Болгарский
                Космос


                Л У Н А Т А

                По дремещия лунен прах
                личат човешки стъпки
                и тайната е сякаш разгадана -
                пустиня и безмълвие,
                което вледенява
                на шум привикналите сетива.
                И вече има две луни.
                Една от детството,             
                окичена с мечти,
                а другата - унила пустош.

                Но лунните простори
                изненади крият
                и старата илюзия не е отнета.
                Луната пак е тайнствена като преди
                и меланхолната й светлина трепти
                по влюбени лица
                и славееви стрехи.
                Потомците човешки свят ще изградят
                и двата образа
                в един ще слеят.

                От лунни космодруми               
                ще излитат кораби
                по-скоростни
                и все по-съвършени,
                а с тях и хора
                към звездите устремени.

                Ана  Величкова


Рецензии