ДОМ
Дом,
към него от баира слиза калдъръм,
притулен сред липите,
схлупен стар и немощен,
като кучето самотно,
пред портата глава навело ,
нещо търсещо в снега.
Стъклата по прозорците ги няма,
без очи -
разкривени черчевета
висят полуотворени,
дори я няма и вратата,
в правоъгълника тъмен
зее пустота.
Опадала мазилка,
от времето нагънат покрив,
над счупени греди,
тук-там плочи паднали
и грохнала снага.
Дом,
времето съсипало,
животът взел от него всичко,
стопаните ги няма,
олющена мазилка,
изживял последните си дни
и времето изслужено
към хората
живели някога във него
смирено среща своят хал.
Свидетельство о публикации №121020705418