Автор: Р. Русев
Поседнали на пейката
до алените храсти,
в тази синя вечер,
слушам тихият им говор.
Денят върви, вият се
на пътищата каменни ръцете,
като шал увит около тях.
Сърцата ни - гравиран пръстен,
са сплетени от думите по него.
Летят годините -
в небето птици са,
край мен е красота,
езерото - в тон със сините очи,
листа трептящи на бреза
и топлите ръце.
Омаята от топлината им,
миговете красота
и пейката със две сърца
до алените храсти.
Алените храсти
© Copyright: Росен Русев, 2021
Свидетельство о публикации №121012800240
Свидетельство о публикации №121012800240
Рецензии