-----
Ветер подул...Завесу растворил.
И солнце сквозь окно
на тело обнаженное твоё легло... И волосы твои
на плечи мне рекою потекли. Не смею, не дышу!
Дыханием своим тебя не разбужу!
Так тебя люблю!
перевод с болгарского
------
Полъхна вятър…
Полъхна вятър… Вее се пердето.
А слънцето в прозорецът се плъзга
върху голото ти тяло… Косите ти се леят
като река по рамото ми… Не смея и да дишам.
С дъха си да не те събудя!
Толкова те обичам!...
-------------
Ветер подул. Светослав Иванов
© Copyright: Софья Измайлова, 2021
Свидетельство о публикации №121012600484
Свидетельство о публикации №121012600484
Рецензии