Мара Белчева. Огнистый змей закату...

Огнистый змей закату скоротечну
небесные врата створяет. Вечер
метнул прощальный серебристый взор–
и тьме грядущей  уступил простор.

В убранстве пёстром роща золотая,
в долину длится, тихо облетая
так, словно выше на горах всобор
с зарёй водила тайный разговор...

Прадавний сон меня в былое манит:
в сорочках белых, в вышитых сукманах
с вечерни прохожанки по домам.

Мать на майдане обняла меня– и
свет белый детку ласкою минает:
не сирота, в миру я не одна.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


На небосвода вихрен змей вратата
на вечерта затваря. От гредата
набързо хвърли тя сребристий взор
и сви във прегорелия простор.

Във пъстрия си накит там гората,
надолу връща се към долината;
като че ли била е на събор
унесена в потаен разговор. . .

Детински сън минава ми в очите:
със пъстри свилени поли жените
от храма връщайки се към дома.

На площа майка ми кат ме прегърна
и целий свят в милувка ме обгърна
когато на света не бях сама.

Мара Белчева