На лудите

Не се уморих и не спрях да мечтая,
но  вече мечтите са други.
Отдавна си тръгнаха те от безкрая
и стигат до утре едва. Блудни.

Отдавна във тях не съзирам живота.
Той просто живее  се,  някак.
Е, може и иначе, с тайни комплоти,
в които ме няма. Те са оттатък.

Във другата стая, кипи ми животът,
но там се заседнали  луди.
Стоят си, не тръгват, в коварство и похот,
очакват ме.  Да се събудя.

Не се уморих и не спрях да мечтая,
че утре животът ще тръгне нататък.
При мен ще си дойде от другата стая.
А лудите? Просто,  ще бъдат остатък.

Петко Илиев
22.01.2021 год.


Рецензии