Валентин Чернев Бедность

 (перевод с болгарского)

Этот мир обнищал.
Пространств далёких исчез уже вал,
небес горный хрусталь и лазурь потускнели.
Уже вечность не вечна и не тишь тишина,
и падает снег, давно уж не белый.

Этот мир обнищал.
Волшебных садов больше нет,
чудеса без чудес и не ходят на бал Попелюшки;
Неизвестных синих морей больше нет.
Возникает пред краем вопрос: жил ли?.

Этот мир обнищал.
Если жизнь эту хвалят,
что-то в жизни этой не так,
муть и грязь в поток чистый все валят
и плоды в наши тяжкие дни так горчат.

Этот мир обнищал.
Как волк я в пустыне снежной сижу,
едва не завыв среди мрака.
Дорогое минуло,  не жду -
ни гласа, ни жеста, ни знака.

Этот мир обнищал.
Обнищал и я сам безнадежно,
Сух мой стих и мой голос не мой. 
Мне бы жизнь воспевать, шепча жарко и нежно,
только мир уж не тот, да и я ...
Боже, да и я ведь не я!

Красимир Георгиев
„БЕДНОСТ” („БЕДНОСТЬ”)
Валентин Димитров Чернев (1947-2020 г.)

БЕДНОСТ

Обедня този свят.
Вече няма пространства далечни,
небеса от старинен лазур и планински кристал.
Тишината не е тишина, вечността не е вечна,
пада сняг, но отдавна снегът не е бял.

Обедня този свят.
Вече няма вълшебни градини,
чудесата не са чудеса, Пепеляшки не ходят на бал;
вече няма незнайни морета, берилово сини,
а човек преди края се пита дали въобще е живял.

Обедня този свят.
Ако туй е животът прехвален,
значи някъде нещо е сбъркано в този живот,
значи бистрият вчерашен ручей е мътен и кален
и горчив е на дните ни трудни червивият плод.

Обедня този свят.
И ми идва да вия сред мрака
в заснежената пустош край мен като вълк единак.
Всичко скъпо и светло е минало. Нищо не чакам –
нито глас, нито жест, нито някакъв знак.

Обедня този свят.
Обеднял съм и аз безнадеждно
и стихът ми е сух, и гласът ми не е моят глас.
Бих възпявал живота, бих шепнал горещо и нежно,
но светът не е оня, а аз...
Боже, аз не съм аз!