Ощущения

В песке горячем след свой оставляю -
и вот вода уже лодыжки гладит.
Бросает в дрожь, дыханье замирает,
когда волна внезапная накатит.

И вдруг, как будто испытать желая,
сбивает с ног, с собою увлекая.
Плыву, но с головою накрывает,
держусь надеждой, что спасу себя я.

Власть над собой стихии беспощадной
с тревогой ощущаю в полной мере.
Смогу ли одолеть я путь обратно,
и выйду ль снова я на твёрдый берег...

И тихо вертится земля, и снова
я то всплываю вверх, то вновь внизу я...
Солёные объятия суровы,
бежит волна, играя и беснуясь...

                ...

             Усещане

На пясъка оставям свойте стъпки -
до глезените вече във водата -
дъхът ми спира и полазват тръпки
по тялото ми, спряно от вълната…

Преди да ме претегли колко струвам,
тя целия сега ме подкопава
да ме събори иска - и да плувам;
живота си по-късно да спасявам…

Това усещане - дълбоко, силно,
поражда в мен познатата  тревога -
да се оттласна от брега стихийно,
на бряг да стъпя после - ако мога.

Върти се тихомълком днес земята -
сега отгоре съм, по-късно - долу...
Остана ли в краката на вълната,
прегръдката солена ще е много.