Мара Белчева. Що в садку лишилося...
Що в садку лишилося поснулім? –
Укрива дерева снігопад!
Спогади про літо вже в минулім –
чи радіє нині снігу сад?
Влітку він, мережаний строкато,
оповитий сонмом квіття й трав –
пив м’яких світанків аромати,
у пеленах росних розквітав.
Нині снігом сад укритий. Віти
змерзлі руки простягли немов
в небо, – щоб молитву сотворити, –
тільки там не чують молитов.
(переклад з болгарської – Любов Цай)
***
Оригинал:
Мара Белчева
И какво остава в таз градина,
що е днес замряла под снегът!
Спомена от лятото що мина –
милва ли й той сега сънят?
Лятото со свойте пъстроцветни,
с дивен дъх надъхани цветя: –
с меките зари тъй благодатни,
в чийто росни скути тя цъфтя.
Всичко сняг затрупа. Дървесата
са прострели, като че в молба,
смръзнали ръце към небесата –
немите към тяхната съдба.
Свидетельство о публикации №121011105044
Преводът на стихотворението е точен и е съхранил чувствата и идеите на Мара Белчева. Чрез образите на зимата и лятото поетесата отразява сезоните в човешкия живот, към които небето остава нямо. Поздрави, Дафинка.
Дафинка Станева 15.01.2021 11:00 Заявить о нарушении
Надявам се, че в новата година ще имаме повече причини за радост.
Пожелавам ти здраве, здраве и здраве - сега това е много актуално.
И още много успехи, хубави и топли срещи. И много любов.
Прегръщам те, Дафинко!
Любовь Цай 16.01.2021 14:56 Заявить о нарушении