Асен Разцветников. Каин

Каин

В пику победному звону булата
грёзой заката в тени золотой
в пьянке до дрёмы усталым солдатам
позднее лето дарило покой.

С тополем белым– уж не поспать им–
связаны в жуть последней зари,
замерли дева в порванном платье,
юноша бледный, дряхлый старик.

Подло под небом этим высоким
славы кровавой себе откроив,
там, в отупенье странно жестоком
двое штыками убили троих.

молча свалили их кучкой зачем-то,
молча присели на посошок
в страхе седом самомученья,
каждый своей виной сокрушён.

Где-то далече с пёсьей опаской
ветер долинный жалобно взвыл,
сумрак нарочно пришпорил пегаса,
тополь со злобой всшумел– и остыл.

Недопочившие горе-солдаты
дрогнули, словно торкнула их смерть,
и поплелись-зашагали куда-то,
только б назад не смотреть.

Следом незримо их окликая,
в кущах треща-хохоча,
шастал взъерошенный прожига Каин–
тень ремесла палача.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы



Каин

Двамата морни и мрачни солдати
бяха пияни от вино и гръм...
В люлки от здрач и вечерна позлата
тихо се спущаше летния сън.

Там под тополите вързани редом
бяха пленените в боя врази:
стройна девойка, разголена, бледа,
старец и момък със модри очи.

Беше жестокост и тъпа, и странна.
Бяха смразени от ужас лица...
И по ножовете с писък възпламна
кръв от набучени живи сърца.

Там под смирените бели тополи
те ги натрупаха гръд върху гръд.
Там под смълчаните стари тополи
сив и настръхнал припъпли страхът.

И неочаквано нейде в полята
вятър изхвръкна със писък и стон,
гръмко и злобно завиха листата,
мракът пришпори крилатий си кон.
 
Двамата мрачни и морни солдати
трепнаха, сякаш докосна ги смърт,
двамата бледи и плахи солдати
хукнаха татък в дълбокия път.

Но– във крайпътните храсти спотаен,
някой ги викаше с крясък и смях...
И във прозрачната вечер сам Каин
тичаше блед и разрошен след тях.

Асен Разцветников
1924