Пламен Парнарев. Ощущение

ОЩУЩЕНИЕ

Где ты во мне....
Страдаю,
а боли не чувствую.
И ночами  кричу
твоё имя.
А голоса нет...
Напротив лишь дым.
И шаги...шаги в путь
пройденный.

В кровь износил
дни свои прошлые.
А боли нет. И моего следа.
За окном засыпает
город мой.
Внутри - комнаты пустота...

Хромает ветер
в мокром проёме.
Где-то блеснул мрак.
Вторит дождь твоему голосу.
Но слов не расслышать никак.

Где ты во мне...
Лицо позабытое
каплями по окну
стекло. 
Ночь живёт.
В дне моём.
С письмами влюблённого одного...

перевод с болгарского
2020


 УСЕЩАНЕ

Къде си в мен…
Уж страдам,
а не ме боли.
И в нощите си викам
твоето име.
А няма глас…
Отсреща само дим.
И стъпки…стъпки в път
отминал.

До кръв охлузих
дните си назад.
А болка няма. И следа по мене.
Отвън заспива бавно
моят град.
Отвътре – самота стаена…

Куцука вятър
в мокрия перваз.
Отнякъде присветна мрака.
Дъждът повтаря твоя глас.
Но аз не чувам думите му сякаш.

Къде си в мен…
Забравено лице
от капките в прозореца
потича.
Нощта живее.
В моя ден.
С писмата на един обичал…