Пламен Парнарев. Ты...
Когда рука мрака
в ладони последнюю скрыла звезду.
И асфальт стал похож
на мокрое тело мёртвой змеи
под потоком неистовых капель на её спине;
когда цвета и оттенки потеряли свои очертания,
а время застыло в остатках вина на столе,
ты срываешь завесу забытых слов
между нами.
И ночь превращается в трепет...
перевод с болгарского
2020
Пламен Парнарев
ТИ...
Когато ръката на мрака
стегне в шепа и последната звезда.
И асфалтът е заприличал
на мокра,мъртва змия
под
лудешкото препускане на капките
по гръбнака му;
когато сенки и тонове губят очертания,
а времето е спряло в остатъка вино на масата,
Ти свличаш забранените думи
помежду ни.
И нощта се превръща в тръпка…
Свидетельство о публикации №120122008857
Творческих удач тебе,Ира!
с уважением
Софья Измайлова 21.12.2020 18:53 Заявить о нарушении
Спасибо за пожелания!Взаимно!Желаю тебе вдохновения и хорошего настроения! Рада тебе всей душой!
Ирина Петрова 24 21.12.2020 20:12 Заявить о нарушении