Пламен Парнарев. Ты...

ТЫ...

Когда рука мрака
в ладони последнюю скрыла звезду.
И асфальт стал похож
на мокрое тело мёртвой змеи
под потоком неистовых капель на её спине;
когда цвета и оттенки потеряли свои очертания,
а время застыло в остатках вина на столе,
ты срываешь завесу забытых слов
      между нами.
И ночь превращается в трепет...

перевод с болгарского
2020


Пламен Парнарев

ТИ...

Когато ръката на мрака
стегне в шепа и последната звезда.
И асфалтът е заприличал
на мокра,мъртва змия
                под
лудешкото препускане на капките
по гръбнака му;
когато сенки и тонове губят очертания,
а времето е спряло в остатъка вино на масата,
Ти свличаш забранените думи
                помежду ни.
И нощта  се превръща в тръпка…


Рецензии
Уже несколько раз прочитала это стихотворение...как верно всё сказано!
Творческих удач тебе,Ира!
с уважением

Софья Измайлова   21.12.2020 18:53     Заявить о нарушении
Спасибо, Соня! Мне тоже этот стих понравился, вот и взялась за перевод)
Спасибо за пожелания!Взаимно!Желаю тебе вдохновения и хорошего настроения! Рада тебе всей душой!

Ирина Петрова 24   21.12.2020 20:12   Заявить о нарушении