Време за теб
Вечерта се ражда със виното
и първа луна,
и макар, че е пълна
има душа и носи безсъници стари.
Спомени само останали
и душа тръгнала с тях.
Разравям на стиха старите строфи,
първите,
начало поставили
в старост потънали,
все още началото търсещи,
да разказват без думи
в останала тиха тъга.
*
Време.
На стената кандило,
пламъче малко,
икона, с поглед добър
вперен във теб.
Две очи - в тях светлина
и усмивка за дни занапред,
там посрещни душата си твоя
в тази добра тишина.
Скреж по стъклата останал
и запалена свещ.
Време за теб...
Свидетельство о публикации №120122000581