Автор: Р. Русев
В тишината кой си разбираш,
че не искаш нищо за себе си,
благодарност дължиш само на онзи,
който създава живота.
Палиш свещ, правиш кръст и мълчиш,
и в душата е светло и тихо.
Животът минава
като отминаващо лято.
Есен пристъпва на пръсти
заедно с натежалите стъпки
и бели нишки в косите.
Сипят се листа по земята,
дъжд прокапва,
тихи стъпки прокрадват
път в пълно мълчание.
Два силуета на ъгъла
по пустата улица преплели ръце
и забравили всичко
се милват с очи.
Сънно и тихо е...
И ръце...
Сънно и тихо
© Copyright: Росен Русев, 2020
Свидетельство о публикации №120121108286
Свидетельство о публикации №120121108286
Рецензии