Автор: Р. Русев
Новата есен развява
риза от цветни листа,
развява жълтата си кожа
от вятъра подмятана
насам-натам.
Гори свещта,
топи се восъкът,
стича се по нея,
потъва на живота в пясъка.
Гори свещта,
коси сребреят,
а беше време,
когато нощната прегръдка
топлеше животът ми,
на друго място и по друго време.
Сега в денят изминат
сам без теб тъжа,
защото не е същото
и правя се на силен,
и ми се струва,
че някога сме търсили любов,
а е останал пламъка
на свещ и капещият восък.
СВЕЩ
© Copyright: Росен Русев, 2020
Свидетельство о публикации №120121108266
Свидетельство о публикации №120121108266
Рецензии