Автор: Р Русев
Пейка стои посред парка
чака своят облак сама.
Двама поседнаха
падат листа,
два гларуса газят из локвите
и заваля.
Сви се денят,
притиснат в кутийка,
път търси все към дома
чака обичта пак да се върне,
а небето да засее капките дъжд.
Моето отсъствие
ще носи тишина.
Надеждите ще бъдат
като търсещ вятър
разнасящ капките
в коприната на сън...
Песен без думи
© Copyright: Росен Русев, 2020
Свидетельство о публикации №120121003675
Свидетельство о публикации №120121003675
Рецензии