Василий Кулемин- В гората стигнах... Опять знакома

В гората стигнах неусетно,
покой  вечерен бе в степта.
Звънтяха с дървени чукчета
там пъдпъдъците в ръжта.

Липата ми помаха с клони,
зашепна нещо вечерта.
А лайка снежен цвят зарони
и - зорък – гледаше света.

В мен спомен се яви нечакан –
тук с теб дойдохме в късен час.
Далеч от селото, във мрака
след теб звучеше майчин глас.

Тя неведнъж тревожно викна,
под облак ехото кънтя.
За първи път ти не откликна
на майчиния зов в нощта.

Перевод с русского: Дафинки Станевой

Опять знакомая опушка.
И вечер тих, и даль светла.
В свои степные колотушки
Во ржи стучат перепела.

Мне ветер веткой липы машет
И что-то хочет рассказать.
И свеж, как прежде, снег ромашек,
И мир глядит во все глаза.

И вдруг припомнилось былое:
Сюда, подальше от села,
Украдкой мы ушли с тобою,
А мать звала тебя, звала…

К ней плыли тучки ветровые,
Ей откликался лес ночной,
Но ты в тот дальний час впервые
Не подала ей голос свой.