Елисавета Багряна. Как солнце
Как зёрнышко,
как просяное зёрнышко,
её крылатый ветер сеет,
она внезапно прорастёт в душе
растет в ней, колосится, зреет.
Как птичка,
как маленькая птичка,
через моря свершив полёт,
в сердце невинно спит,
свила гнездо там и поёт.
Как солнце
как солнце божье,
над нашей жизнью краткой, бедной,
и даже в день последний
взойдёт она - греховной и святой.
Как песня,
как песня матери,
внезапно на чужбине,
разит заблудшего в пути -
любовь - то совесть ведь земли.
Елисавета Багряна Как солнце Като слънце
Красимир Георгиев
„КАТО СЛЪНЦЕ” („КАК СОЛНЦЕ”)
Елисавета Любомирова Белчева/Багряна (1893-1991 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Евгения Шарова
Елисавета Багряна
КАТО СЛЪНЦЕ
Като зрънце,
като просено зрънце,
от крилатия вятър посято,
тя пониква несетно в душата
и пораства, класи и узрява.
Като птичка,
като мъничка птичка,
през морета от юг долетяла,
във сърцето невинно заспало,
тя си свива гнездо и запява.
Като слънце,
като божие слънце,
над живота ни кратък и беден,
и дори над деня ни последен
тя изгрява – греховна и свята.
Като песен,
като майчина песен,
ненадейно в чужбина дочута,
поразява беглеца залутан –
любовта – съвестта на земята.
Свидетельство о публикации №120112908035