Орест Высотский И вот прошёл чудесный миг

„ОТМИНА ТОЗ ЧУДЕСЕН МИГ” („И ВОТ ПРОШЁЛ ЧУДЕСНЫЙ МИГ”)
Орест Николаевич Высотский (1913-1992 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Орест Висоцки
ОТМИНА ТОЗ ЧУДЕСЕН МИГ

Отмина тоз чудесен миг,
на друг сърцето й принадлежи.
Потиска той предсмъртен вик
и на душата му така тежи!

И тези болки стелят се навред
отново, сякаш дежавю, гнетят.
Дали със своя пистолет
да се застреля,
обичам казал за последен път?

О, не, разбира се, не, там е
онази, на която ти си нужен.
За нея трябва да издигнеш замък,
рискувай, по-зле няма да заслужиш!


Ударения
ОТМИНА ТОЗ ЧУДЕСЕН МИГ

Отми́на то́з чуде́сен ми́г,
на дру́г сърце́то й принадлежи́.
Поти́ска той предсмъ́ртен ви́к
и на душа́та му така́ тежи́!

И те́зи бо́лки сте́лят се навре́д
отно́во, ся́каш дежавю́, гнетя́т.
Дали́ със сво́я пистоле́т
да се застре́ля,
оби́чам ка́зал за после́ден пъ́т?

О, не́, разби́ра се, не́, та́м е
она́зи, на коя́то ти си ну́жен.
За не́я тря́бва да изди́гнеш за́мък,
риску́вай, по́-зле ня́ма да заслу́жиш!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Орест Высотский
И ВОТ ПРОШЁЛ ЧУДЕСНЫЙ МИГ

И вот прошёл чудесный миг,
Она другому дарит то тепло.
А он как будто бы погиб,
И на душе ему так тяжело!

Опять испытывает эту боль,
Она пришла как будто дежавю.
Может быть стоит взять пистоль,
И застрелится,
Сказав последний раз люблю?

Да нет, конечно нет, не стоит,
Ведь есть конечно та кому ты нужен.
Ради неё ты должен замок строить,
И ты рискни, увидишь сам, не станет хуже!



---------------
Руският поет Орест Висоцки (Орест Николаевич Высотский) е роден на 13 октомври 1913 г. в Санкт Петербург. Син е на поета Николай Гумильов и на актрисата Олга Висоцкая. През 1934 г. завършва Ленинградския лесотехнически институт и 25 години работи в областта на селското стопанство и горската промишленост. Кандидат е на икономическите науки, преподава във висши учебни заведения. От 1959 г. живее в Молдова. Публикува поезия в периодичния печат и в колективни сборници. Умира на 1 септември 1992 г. в гр. Тираспол. До края на живота си работи над мемоарите си „Мой отец – Николай Гумилев”. Негови стихове са включени в антологията „Русская поэзия. XX век”.