Мария ШАНДУРКОВА
МЕЧТА
Все бързаме един към друг,
а невъзможно е да се докоснем -
ти някъде си, аз съм тук
и всеки мъката си носи.
За мен си мислиш, аз за теб -
невидимо сме все по-близки...
По мрежата в компютърния свят
се блъскат светлите ни мисли.
В душите любовта расте,
духът ни пази я дълбоко,
а си мечтаем за едно кафе,
за две ръце и топъл поглед.
19.11.2020 г., 7:20 ч. Димитровград, България
Мария Шандуркова
Мечта - Мечта
© Copyright: Мария Шандуркова, 2020
Свидетельство о публикации №120111904382
Свидетельство о публикации №120111904382
Рецензии