Автор: Р Русев
Сиви облаци носят
хлад и самотност.
Дъжд все ръми
като капки сълзи по стъклата,
мъчен дъжд,
много самотен,
като охладнелите чувства.
Сиви облаци бягат,
все самотни пътуват,
няма гари за тях
вятър щом духа.
Все са на път,
миг нямат почивка.
Сиви облаци, дъжд
който никой не чака,
а той си вали и вали...
Сиви облаци. Дъжд...
и не спира.
Сиви облаци
© Copyright: Росен Русев, 2020
Свидетельство о публикации №120111910014
Свидетельство о публикации №120111910014
Рецензии